ISO 22000:2005 - Системи за управление на безопасността на храните
ISO 22000:2005 определя изискванията към системата за управление на безопасността на храните в хранителната верига, където организацията трябва да демонстрира своята способност да контролира хранителните опасности, за да осигури, че храните са безопасни по време на потребление.
Той е приложим за всички организации, които имат пряко отношение към безопасността на храните:
|
■ производители на хранителни продукти; |
Той е приложим и за всички организации, които имат непряко отношение към безопасността на храните:
■ производители на оборудване;
■ почистващи препарати;
■ опаковки и други материали, попадащи в контакт с храните.
ISO 22000:2005 позволява на организацията да:
■ планира, проектира, прилага, експлоатира, поддържа и актуализира система за управление на безопасността на храните с намерението да доставя крайни продукти, които според тяхната предвидена употреба, ще са безопасни за клиента;
■ демонстрира спазване на приложимите нормативни изисквания по отношение на безопасността на храните;
■ оценява и преценява изискванията на клиентите и демонстрира съответствия с онези предварително съгласувани с клиентите изисквания, които са свързани с безопасността на храните, за да повиши удовлетвореността на клиентите;
■ ефективно да комуникира въпросите, свързани с хранителната безопасност със своите доставчици, клиенти и другите заинтересовани страни по хранителната верига;
■ гарантира, че спазва декларираната политика по безопасността на храните;
■ демонстрира това съответствие пред други заинтересовани страни, и
■ постигне сертификация или регистрация на своята система за управление на безопасността на храните от външна организация, или да провежда самооценка или декларация за съответствие с този Международен Стандарт.
Предимства:
■ предотвратяват опасностите или ги редуцират до безопасно ниво;
■ намаляват загубите от несъответстващи и опасни продукти;
■ идентифицират проблемите преди да са възникнали;
■ създават системи за гарантирана проследимост и са способни да изтеглят от пазара потенциално опасните хранителни продукти;
■ създават респект у контролните органи и доверие сред консуматорите;
■ помагат за изграждане на дълготрайни партньорски отношения;
■ гарантират безопасността на хранителните продукти при тяхната консумация.
< Предишна | Следваща > |
---|